ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ

(1897 – 1982)

Художникът Георги Ангелов Железаров е роден на 25.1.1897 г. в живописното пиринско село Марчево сред беднотата на изостаналия неврокопски район. Родното му село носи името на дядо му Марчо, загинал в борбата срещу османското робство.

Завършва Сарската гимназия, а след това Рисувалното училище в София (сега Художествена академия) при Йозеф Питер, чешки професор, при когото през този период са учили и Петър Морозов, Михаил Кръстев, Васил Захариев, Николай Райнов, Иван Милев.

През 1920 г. става член-основател на антиакадемичното и прогресивно, еклектично дружество „Независими художници”. През 1924 г. прави изложба в Неврокоп, след което, в стремежа си да се докосне до различни светове, през периода 1926-1928 г. посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград. Там влиза в съприкосновение с бита на арабския свят и палитрата му създава чудесни пастелни и маслени картини, отразяващи характерни пейзажи, битови сцени от социалната мизерия.

След завръщането си в България участва по-изявено в художествения живот през периода 1937–1943 г. в общи изложби и през 1941 г. прави самостоятелна изложба, която се радва на сериозен успех и княгиня Евдокия откупува картината „Край Пирина”.

Поради голямата си скромност и възвишеност, поради вглъбеността си в изкуството Г. Железаров не постига професионална кариера и се отдава на графичната си специалност като завеждащ Литографския отдел на Държавната печатница, където работи повече от 25 години – до пенсионирането си. Прецизната му работа е свързана преди всичко с изработване на оригинали на банкноти, пощенски марки, бандероли, грамоти, издавани от Президиума на Народното събрание.

Художествената естетика на Г. Железаров намира отражение в акварелната, гвашовата и маслената живопис като най-плътно усещане за света и живота. Богатата му душевност води четката на твореца към неповторимия български природен и селски пейзаж, към селския трудов бит, към робската орис на жената, към типичните наши пазари.

В живописната му материя намират място характеристиките на съвременните трудови хора от града и селото, техните естествени стремежи към почивка и спорт.

В произведенията си художникът има чувство за композиционна ритмика, графични акценти, които придават декоративна пулсация на всяко място по неповторим начин.

Творчеството на Георги Железаров говори за съвременно модерно светоусещане, дълбоко подчинено на философските му разбирания и богата душевност. То много точно отразява същността на своя автор: търсене на труд, търсене – скромно, без самочувствие на откривател, а с търпението на вечен последовател, с упоритостта на постоянния изследовател на човешкото, на душевното, на мъдрото, почерпено от обикновеното, земното.

Живописта на Георги Железаров е свежа, плътна и фактурна, носи точността и обмислената пестеливост на графичния изказ и цветната рисунка, които понякога са условни и остават общото впечатление от обобщен колорит, вярна и точна линия и мек полутон.

Себеотдаден и морално удовлетворен от съприкосновението си със своите „обекти” творецът е оставил творчество, което респектира с практическото му умение и уравновесен стил, с инстинктивната вяра в истината. Целият живот на Георги Железаров е обладан от неописуемата му страст да твори от натура през всички сезони на годината. До последните си дни.