През 2007 г. във връзка с 110 годишнината от рождението на Георги Железаров, Галерия “Българи” показа избрани картини на художника до 1941 г., разкриващи работата му в пейзажа, битовите сцени и пазари, градски пейзажи, изпълнени с масло, акварел, пастел и гваш. Целта бе да се представи един малко излизащ в публичното пространство след големия успех на единствената си изложба през 1941 г. художник, който е и един от основателите на Дружеството на независимите художници и участник в него още от 1920 г.

Ученик на проф. Йозеф Питер, той успява в малките си живописни платна да направи следващата крачка след големите майстори като Ярослав Вешин, Иван Ангелов и Иван Мърквичка и да се доближи до живописната пластика на Борис Денев и Никола Танев в пейзажа, а в битовите сцени – до Цено Тодоров. Т.е. той е от художниците, които след Първата световна война обновяват академичния реализъм чрез средствата на импресионизма и осмислят националната традиция без етнографски елементи. Изложените 30 платна и рисунки в Галерия “Българи” досега не са били показвани в изложби и са предимно пейзажи – природни, градски и селски. В изложбата са включени и няколко зимни пейзажи, изградени от нежни като коприна багри със седефено степенуване на тоновете и полутоновете. А в летните проличава умението му да предаде както дифузната светлина и тежките корони на дърветата с трептящите по тях светлинни петна, така и пъстрото гъмжило от заетите в труд хора. В тях цветната градация на тоновете варира от ярка и завладяваща до приглушена многохромна гама.

Георги Железаров е пленерист в истинския смисъл на думата. Той рисува на открито докато има светлина и особено ако пейзажът е изпъстрен с хора – работещи, играещи на табла в парка, седнали на приказка в градската градина.

В показаните в галерия “Българи” творби, едни от най-добрите за зрелия период на художника от края на 30-те до началото на 40-те години на ХХ век, и въобще за пейзажния и битов жанр у нас, в гъвкавата линия на силуетите и вибриращите цветни петна, характерни за декоративната интерпретация на българския вариант на сецесиона, се чувстват все още и така привлекателните отгласи на късния символизъм. Като прибавим към това и романтично-лиричното интерпретиране на сюжетите от бита, своеобразния пантеизъм в природните му пейзажи и като напомним, че в експозицията са включени непоказвани до този момент картини на художника, сме убедени, че и този път Галерия “Българи” ще поднесе едно приятно преживяване на любителите на майсторите на българската живопис от първата половина на ХХ век, сред които Георги Железаров, макар и посмъртно, се вписва все по-осезателно.

                                                                        Проф. Аксиния Джурова

                                                                        14 април 2009 г.